Какво не бива да правите в прозореца за съгласие?

Актуализирано: 13 октомври 2026 г.

Краткият отговор

Съгласието трябва да е свободно и информирано, затова прозорецът не бива да побутва посетителя към „Приемам всички“. Най-честите грешки са скрит отказ, неравностойни бутони, предварително отметнати категории и блокиране на сайта, докато не се даде съгласие. Подробностите се различават леко в отделните държави.

Принципът зад всичко останало

Съгласието важи само когато посетителят е имал истински избор и е знаел с какво се съгласява. То трябва да е негово собствено активно действие, например кликване.

Всяка грешка, описана по-долу, е разновидност на един и същ проблем: прозорецът изглежда така, сякаш пита, а всъщност решава вместо посетителя.

Има и чисто практична причина. Съгласие, събрано по неправилен начин, е слаба основа за ремаркетинга и измерването на конверсиите, на които държите в Google Ads. Честният прозорец носи по-малко съгласия, но такива, на които можете да разчитате.

Грешки във вида на прозореца

Отказът е скрит по-дълбоко от приемането. Първият екран показва „Приемам всички“ и „Настройки“, а за отказ трябват още няколко кликвания. Повечето регулатори в нашия регион очакват отказът да е също толкова лесен, колкото съгласието.

Неравностойни бутони. Приемането е голям цветен бутон, а отказът е сив текст или връзка. Словашкият регулатор например не препоръчва зелен бутон за приемане до червени алтернативи, защото това насочва избора.

Предварително отметнати категории. Превключвателите за статистика и маркетинг трябва да са изключени по подразбиране. От самото начало може да са включени само необходимите бисквитки.

Формулировки, които засрамват, например „не, предпочитам по-лош сайт“. Прозорецът не бива да заблуждава хората какво означава отказът.

Грешки в поведението на прозореца

Стена от бисквитки (cookie wall). Страницата остава закрита, докато посетителят не кликне „Приемам всички“, и няма как да откаже. Българската КЗЛД, както и чешкият, словашкият, хърватският и унгарският орган казват ясно, че достъпът до сайта не бива да зависи от съгласието.

Превъртането или затварянето на прозореца се брои за съгласие. Словашкият регулатор приема затварянето на прозореца за отказ.

Разчитане на настройките на браузъра. Българският закон не споменава настройките на браузъра, а насоките на КЗЛД очакват банер с предварително, активно съгласие. Затова собствениците на сайтове обикновено не разчитат на настройките на браузъра.

Питане отново и отново. Посетителят е отказал, а прозорецът се връща на всяка страница. Сайтът трябва да помни и отказа.

Няма път назад. Посетителят трябва да може лесно да промени решението си. Политиката на Google също го изисква: ясни указания как се оттегля съгласието.

Грешки в текста

Неясна цел. „Използваме бисквитки, за да е по-добре“ не казва нищо. В България се очаква отделна политика за бисквитки, която описва видовете бисквитки, целите им, сроковете на съхранение и третите страни с достъп до тях.

Не е казано кой получава данните. Политиката на Google изисква да посочите всяка страна, която може да получи данни чрез нейните продукти.

Прозорец само на английски на сайт за местни посетители. В Полша и Словения законите за езика обхващат информацията за потребителите в сайтовете, затова там прозорецът трябва да има версия на езика на държавата.

Как се различават държавите

Основата е обща, но регулаторите поставят акцентите по различен начин. Ето четири конкретни разлики.

Словакия: ако първият екран позволява съгласие с едно кликване, същият екран трябва да позволява и отказ с едно кликване. Регулаторът го определя като необходимо, а не като препоръка.

Хърватия и Латвия: отказът и приемането трябва да изглеждат еднакво. Латвийският орган го казва изрично: същият цвят, същият шрифт и същото запълване на бутона.

Чехия: органът смята 12 месеца за подходящ срок, в който да се помни решението. След отказ посетителят не бива да бъде питан отново поне 6 месеца. В Словакия този втори срок е 12 месеца.

Румъния и Полша: няма национален закон или насоки, които изрично да изискват бутон за отказ на първия екран. В Румъния Сенатът отхвърли такъв законопроект на 2 юни 2026 г. И в двете държави обаче органите прилагат общия европейски стандарт за съгласието. В България насоките на КЗЛД изискват банерът да позволява свободен отказ или избор на отделни категории, но не казват на кой екран трябва да стои отказът.

Практичен подход

Хората, които работят в няколко държави, обикновено настройват прозореца според най-строгите изисквания: отказ на първия екран, равностойни бутони, нищо отметнато предварително, запомнен отказ. Такъв прозорец отговаря на очакванията на всеки от описаните тук органи.

Правно основание в България: чл. 4а от Закона за електронната търговия и насоките на КЗЛД. Описваме правилата и как ги прилагат регулаторите. Не даваме съвет за вашия конкретен случай.

Готовите инструменти се различават по това колко от тези правила налагат сами. В ConsentGate прозорецът има три равностойни бутона и няма предварително отметнати категории.

Най-важното

Отказът трябва да е също толкова лесен и видим, колкото съгласието.
Нищо освен необходимите бисквитки не бива да е отметнато предварително.
Достъпът до сайта не бива да зависи от кликване върху „Приемам всички“.
Сайтът трябва да помни и отказа и да позволява на хората да променят решението си.
Най-простият път е да следвате най-строгите изисквания в региона.

Източници

Този наръчник е само за информация и не представлява правен съвет.